Д-р Иван Червенков

Днес отново бяхме там – пред барелефа на Васил Левски в Мулдавски манастир „Св. Петка“.
В неделята преди 19 февруари винаги свеждаме глави на това свято място.
Не по задължение. А по съвест.
Имаше деца. Имаше млади хора. Имаше и възрастни, които пазят паметта като жива рана и като светлина. Гледах лицата им – различни, но притихнали. И си мислех колко е крехка свободата, когато я приемаме за даденост… и колко силна става, когато я носим в сърцето си.
Левски не е просто портрет в рамка или урок в учебника. Той е мярка. За честност. За смелост. За отговорност. За онова тихо, вътрешно „трябва“, което не позволява да сведеш глава пред неправдата.
Всяка година тук си припомняме - избора му – да живее и да умре за една по-чиста и справедлива България.
И си задаваме въпроса: достойни ли сме?
Днес видях надежда. В очите на младите.
В това, че спряха за миг, че мълчаха, че слушаха. Че разбраха – поне малко – каква цена има свободата.
Поклон, Апостоле.
Помним. И се стараем да бъдем по-добри.

Днес е Голяма задушница – първата от трите големи в годината.
Спомняме си за нашите близки, приятели, познати и съграждани, които вече не са сред нас.
Почитаме паметта им и ги споменаваме с добро.
Бог да ги прости!

📊 „По делата ги познават, не по думите“ – стара българска поговорка, която май още важи.
Проучването на „Алфа Рисърч“ показва, че ГЕРБ-СДС е първа политическа сила с 21,4%, ако изборите бяха днес.
За мен това означава едно – хората гледат кой какво е свършил, не кой най-силно говори.
Времето не е за караници и празни обещания. Време е за работа, търпение и малко здрав разум.
Благодаря на всички, които вярват, че държавата се гради ден по ден, а не с лозунги.